Твоите врабчета

ТВОИТЕ ВРАБЧЕТА


Опитах се със своята нежна ръка
врабчетата във ято да свия,
от сърцето ти тежката тъга
със своите сълзи да измия.

И стана тя каквато стана -
май посоката смени се.
И пак на ято те летят...
към моя нежен пристан...

Помолих да ни прости небето -
ако може на любов да се прости...
А твоите мисли-врабчета
до сърцето си притиснах...

из цикъла "Луда любов"

Любов моя

Думите ти са нежен ручей

за изтръпналата ми душа.

Как във този случай

и двамата да разбера...

Знам, разкъсан си на много -

дълг... и чест... и... суета...

Своето сърце не мога,

та твоето как да укротя.

Обичам те. Знам, че съм луда.

Обичаш ме - да, луд си и ти.

Този път не е заблуда

това, в очите що блести...

ЗАЩО СЕГА ...ЗАЩО ТИ....

ЗАЩО СЕГА... ЗАЩО ТИ ....

Намери ме.

Защо?

Имаш нужда от приятел.

Тук съм.

За теб.

И тази нощ.

Самотата

тъжен е ваятел.

Сърцето ми разбра.

Защо?

И душата, тъжната,

напълно разгада.

Огън разпали.

В разбито огнище.

В заровени в пепел

мъртви въглени.

Скривам сълзите

зад невинен хумор -

добре, че не можеш

да ме видиш.

Плачат очите,

а пиша красиво...

Не би трябвало

да се разкривам.

Защо сега...

Защо така...

Защо ти...

ТИ, невъзможна любов...

Защо тъга...

защо сълзи...

Толкова те чаках

А съм само рамо

в труден момент.

Сърцето нямо,

без аранжимент

пътеката

своя

проправя...

И ТАЗИ НОЩ....

И ТАЗИ НОЩ...

И тази нощ в съня ми се промъкна -
тихо, през отворената ми врата.
Тъжният ми стон в миг замлъкна,
отлетяхме далеч от всяка суета.

И тази нощ, аз дълго те обичах -
като за последен, или първи път.
Нежни думи без глас ти наричах,
видях звезди в очите да блестят.

И тази нощ не се разделихме,
след дългото прощаване, нали?
Нощното небе с теб пленихме
със силата на нашите мечти.

И тази нощ в съня ми се промъкна -
тихо, през отворената ми врата.
С нежна обич сърцето ми обгърна
и то подари ти Любовта.