Незримото

Простирам пръстите на душата си

да достигна пак незримото.

Изтъкана от капките Желания

частица съм... от Съсъда...

Пристъпвам там... в Светлината.

Онази Светлина... другата...

от който друг свят изтъкан е.

Без илюзии. Свят на незримото.

Попивам енергията на Вечността,

в зениците събирам Светлина.

И пак се връщам, за да продължа

да живея... без да страдам...

моят танц...

Когато съм се носила песенно

в танц безпаметен и страстен

в очите ми утро ще се заесени-

не ще отворя си клепачите от щастие...

Предвечерно

Във пурпурния залез теменужено
цветя умират в пеперудите.
Небето вече не блести изумрудено.
така далече... ще е утрото...
......

Нощта разсипва звездните бисери.
Вятъра роши мечтите в зениците.
Вътре в сърцето утеха потърсила
да полетя отново така ми се иска...

.......

В душата ми напира тиха музика
долитаща от нищото в безкрая.
Глас нямам, безгласно да извикам
думи, от обич горчиво разкаяни.

Танци

Това са само танци, мили мой.
На позабравени танци нощ е.
Във небето са звезди безброй,н
о моята не е изгряла още.

Не ме наричай твое щастие.
Не казвай, че вече ме обичаш.
Живота не е танца страстен,
нито е само обич себична.

Това са само танци, мили мой.
Тази нощ пак ще танцуваме.
Не очаквай сред звездния рой
нова звезда да нарисуваме.

Букет от звезди

Защо надничаш в очите, Луна,
тъга ли търсиш пак да видиш?
Скрих я в брястова сърцевина,
далече от лунните ти приливи.

Защо завиваш ме с воал, Луна,
или искаш да ми дадеш крила?
Отдавна ги вързах със стенания
изплакани в твоя лунен воал.

Защо примамваш ме, Луна -
отдавна всяко твое кътче зная.
Под твойта лунна повърхнина
са скрити всички мои желания.

И пак през очите ти ще блика
щастливия ми и звънък смях.
Когато при звездите отлитам
и се връщам със букет от тях.

Heidin *

Езичница *

Нощни танци в нощи луди.
В кръвта ми е рокендрола.
Празно е сега във ума ми.
Танцувам, а душата ми е гола.

Като езичница стъпвам в жарава,
унесена в ритъма песенно.
С теб, мое Лято незабравено
се сбогувам преди да се заесени.

В пантомима изгаря погледа,
в ритъм беснее сърцето.
Пристъпвам в жаравата огнена
в прегръдката на своето Лято.

*
Магията някак се разпръсна -
бях в кръга сред много хора.
Неочаквано целунаха ме устни,
ръце ме въртяха в рокендрола.

Heidin - изрекоха с възхита.
А аз ги гледам в недоумение.
В безвремието да политам...
езичница... дали е престъпление....

Ела със мен вятърно
да изпратим луната да спи.
При звездите сребърни
да оставим остарели мечти.

Ела с мен до изгрева -
да наберем от него цветове.
Ела, сърце прокудено,
още имам нужда от теб.

Отново ръце да разгърнем,
да посеем новите мечти.
С теб, сърце, прегърнати
отвъд слънцето да полетим...

Плаче китара

Плаче китара.
Невидими пръсти струните дърпат,
от стонове се пропуква небето,
а звезди се ръсят в звездопади.

Плаче китара.
Мелодия без думи танцува си върло
върху парчета простори там, където
сърцето местото ти пази.

Плаче китара.
Сбрала звуците в трепетни шепи,
в утрото залезно сложила дните
на ръба - в полутона на здрача.

Плаче китара.
Пътища сплела - крайни и подети
от кръстовете с капки кръв изтрити.
Китара някъде плаче...

Коктейл

Забърках коктейл от мисли
в чаша с нащърбен ръб.
Не знам, да отпия дали искам -
пак ще ме нарежат до кръв.

*
Слънчев лъч, отразен в огледало
се разпръсна на рой цветове.
Защо ли от светлината във бяло
един цвят не ще се разнесе...

*
Птича песен рукна във простора,
вятъра във себе си попи.
После стана наниз фарфорени
потъна в птичите очи...

*
Бледа сянка от дърво се надигна,
стиснала в пръсти ярка звезда...
С перо от гълъб се понесе във вихър
потърси сърцето ми
и в него отлетя...

Към завръщане

Тиха надвечер. Залезна.
Деня си отива без да се обръща.
Сълзите ми звезди ще палят
в пусто небе - мъртвило също.

Прибирам се уморена до залитане
в сърцето си - към завръщане.
А то, по - уморено от мене е.
От болката е преситено.

Вървя без посока, а листа се сипят
в тревата мокра. Есенно жълти.
Споменни аромати зениците галят
в очите ми. Пустинно мъртви.

Ще посрещна изгрева разплакан,
размесила с дъжда сълзите.
А той в дланите ми ще капе....
И утрото в дъга ще се разсипе....

A морето тихо простенва,
сънувало сън неспокоен.
По лунна пътека протегната
поело пътя към небето - нагоре...

По морския пясък,
след отлива,
сред мидени черупки
търся следи забравени.
На чайка писък кратък-
молитва изпросена,
преглътнала солени капки
от моя сълза останали...

А морето тихо простенва,
сънувало сън неспокоен.
По лунна пътека протегната
поело пътя към небето - нагоре...

В пясъка златен
мечти се въргалят -
изхвърлени от удавени
вълнина разкаянието.
По лунни коси разстлани
бавно акустира
черния кораб
на мълчанието...

А морето тихо простенва,
сънувало сън неспокоен.
По лунна пътека протегната
поело пътя към небето -нагоре...


Аз... няма да идвам вече
на твоя бряг тъжен.
Ще заключа моите спомени
в пътя Млечен
потънал
в морето на забравени влюбени...

А морето тихо простенва...
от надпис в пясъка останал -
Сбогом, любов ненагледна...
Щастливо плаване...

Тази нощ...

Тази нощ ще бъде красива -
без химерни блянове, без мечти.
Тази нощ с любов ще те обливам -
както аз мога, със запалени очи.

Ще ти дам пръстите си алчни -
спомени не искам да оставяме.
Не ще палим други клади -
в огньовете сами ще изгаряме.

Тази нощ искам да съм жива -
да дишам със твоята любов.
Пред теб съм, а ти ме откривай
бавно от моя тъмен ров.

Тази нощ ще съм само твоя.
В сърцето ми недей, не влизай.
Утре други ще сме отново -
камъни, от дъжд облизани....

По ръба на бръснача

Обръгнали на собствените експерименти
немеете за миг пред чудото,
че сред милионите човешки екскременти
някой останал е пробуден...

Отлитат в небитието аламинутите
раздробени от ръба на бръснача,
по който вървят единствено лудите,
измъкнали се от зоната на здрача.

Експериментирате с чувства и вълнения -
доколко ще доведете до лудост.
А после, устремни и със вдъхновение
предлагате изтънченото си лустро...

Изоставяте далеч от полезрениетоусета,
че срещу вас са хора,
от експериментите ви наранени -
до дъно изпили поднесената отрова...

Под смарагдови вълни

Настъпва пак разплаканата вечер,

на пръсти през прозореца се вмъква.

Слънцето потъна зад хоризонта вече -

прибра си топлината и не се сбогува.

Звездите палят фенерите си нежни.

Глух тътен тежко прорязва мрака.

Помня на затворената кръв скимтежа,

когато дните и нощите си изплаквах.

Помня всеки от часовете на смъртта,

когато умираха дните ми любов.

Помня в студената зима пролетта

и лятната зима винаги аз ще помня.

Как събирах мечти в шепота на пясъка

на звездите примамливо-далечни.

Помня и очите ти копнежно-бляскави

когато ме целуваше... с много нежност.

Помня и къде мечтите са погребани -

безмълвен ров от изплакани сълзи

в пристана от чувства завихрени

и потънали под смарагдови вълни....

Плачът на тъжен вятър

Не шумят заключените води

на малко поточе пенливо.
На мечтите звъна не звъни
а звездите плачат ронливо.
На този мръчен кръстопът
прокапва разпънато сърце -
измамно призрачни ръце
звездите към него простират.

А ти, поспри се малко там -
под тези мамещи звезди,
когато плачат тъжни ветрове
и не шумят заключени води
край поточето... измамно сам...
дали... тука ще позовеш
утехата на неугаснал звън,
случването на нечакан сън
на непреодолимия копнеж...

Кинжали

Кинжали...
Кинжали
разкъсват думите
и стенат разпръснати в мрака...

Брулят...
Брулят
жестоко бурите,
когато никой нийде те не чака...

Умират...
Умират
светулки тягостно
разпръснали искрите си в огнище...

Угасват...
Угасват
звездите бляскави
в избледняващото небесно нищо...

Крещя...
Крещя
без глас в небето свое
и не чувам подлия смях на вятъра...

Кинжали...
Кинжали
късат крехката броня,
изчегъртват от живота вярата.

Слънчев лъч си играе с мен -

в очите ми нахално наднича.

С чудни аромати е напоен,

в утрото към мен се затичал.

Нехае за шепота на звездите,

ни за лунни пътеки изтъняли.

Нежни аромати чудно вплита

в стари приказки и сказания.

С тих дъх от думи пошепнати,

скрити в листа на вековна гора,

носени от крила на ято жерави

поели на път незнаен в нощта.

Денят неочаквано се усмихна,

поръсен със веселите цветове.

Вятъра в зениците притихнал

си тананика песен... от къде?...

Здравей, не спиш ли?.. И аз не спя...

О кей, по телефона ще си говорим...

Какво правя? - Сред звездите летя -

пред мене небето се е отворило.

На кафе? В този среднощен час?

със... сметана от Млечния път

и капка от луната за аромат -

на далечно съзвездие в малък кът...

Разсъни ме луднико, хайде, идвай -

бутилка вино ще отворя.

Нищо, че съседите ще разбудим,

ще танцуваме - Джулай Морнинг...

Здравей, не спиш ли? - и аз не спя....

Денят ми няма да е наведен

Ела, Мечта, да те облека

на залеза в цветовете ярки.

От вятъра да ти дам крила,

от сърцето - последна жаркост.

При звездите тази нощ иди

и на луната дай пътека.

На цялото небе ти разкажи

за стъпките ми, отново леки.

После, със изгрева изгрей

и освети ми пътя дневен.

А аз ще ти кажа - Здравей -

и денят ми няма да е наведен...