НЕ! НЕ ОТНОВО КЪМ САМОТАТА

Не и към самотата отново...
Защо качих те с мене на Луната...
Защо те пуснах в моята душа....
Нали, любовта е нещо свято...
Нали е най-красивото в света....

Защо рисуваш ме в небето...
Защо ме търсиш сред звездите -
нима не си ме сложил в сърцето...
Защо ми взимаш пак лъчите...

Луната... облаци я скриват...
Звездите...стават и студени...
Душата... с тъжен воал покриват
облаци, от чужд вятър довяни....

Остров самотен... далеч от суетата,
обхванала жестокия, труден живот?...
НЕ! Душите ни, с любовта си богати
не биха поели към самотата път нов....



цикъл "Луда Любов"

СЕЗОНИТЕ НА ЛЮБОВТА - ПРОЛЕТ

НОВОРОДЕНА ЛЮБОВ

Млада, новородена,

като омайно е биле.

Млада, неприкосновена

като нежен дъх, мил, е.

Лъчиста и силна -

младо, буйно вино.

И свидна, и милна-

еуфорично бъбриво.

И някак, още наивна -

ляк на сърца ранени.

И е буйна, пенлива -

в ароматни премени.

И е някак свенлива -

нежно, пролетно цвете.

С нежни пръсти

от две сърца

любовен

венец

сплете...

СЕЗОНИТЕ НА ЛЮБОВТА - ЛЯТО

ДИВ ПОРИВ

Дъх на летен порой -
див и омагьосващ...
И нито миг покой -
жарък, разтърсващ.

Силно вино, мъжко,
кипи във крехки вени.
В очите огън, дръзко,
търси нови промени.

Омая не, вулкани
разтърсват грубо душата.
Без помислени покани,
в танца на крилата

отнася страхове и грижи
в други измерения.
Любовта живота движи
в нови ритми и вълнения.

Страст и огньове буйни
палят безпощадни клади.
Не глад, а жажди струйни
на душите вечно млади...

Огнено танго, страстно -
да танцуваме без насита...

...Небесата свирят Компарсита...

В душата ми неприкосновена гроб не ще лежи

Възпях любовта си свята-
не един път...
Искри изкуствено размятаха
дори покров
да метнат побързаха
някои...
Не пиша за вас,
които все се ровите
в душите на хората.
Не пиша и за тез,
които обичат подмолите
на рифове тайни
и пътища незнайни,
от тъмен ъгъл.
Не пиша и за приятелите -
които обичам.
Разбирам, че знаят те -
какви думи изричам.
Пиша, единствено
за ЕДИН!
Любовта ми е НОВОРОДЕНА
и ще живее в своето Лято.
Слана и сняг
не ще я намятат.
В душата ми неприкосновена,
не ще лежи
любовен гроб....

Единствено за теб

мечтая те
жадувам те
желая те
всеки миг е за теб
обичам те
обричам се
наричам ти
всяка мисъл в моето сърце
мълча
крещя
или живея
пред очите си ми навред
не спя
не дишам
милея
да виждам твоето лице
гладна съм
жадна съм
топла съм
единствено и само за теб.....

сезоните на любовта - есен

СЛАНИ

уляга времето -
не е жарко,
нито горещо...
и някак дреме то
и мудно,
и жалко
дните тихо преде
в сиво, без страст...
първи слани
косите
скреж
покриват..
сърцето мълчи...
в рани, без сласт
са уморени очите...
търси причини
и яростно
срещу себе си крещи
в оправдания...
колко познато звучи
сърцето да открива
древни предания...
уморено от предателства
и нови рани,
нанесени от приятелства
без покани...
капят листата
на поредната любов...
изчезват местата
на всеки порив нов...
мечти попарени
като есенни листа...
звезди изгасени
във мъртви небеса...
сянка бледа
на измъчена усмивка
по сланата гледа
лунната отливка...
скръбно,
с поглед отпраща
отминаващата си любов -
като кораб отплаващ
към нови морета,
към път нов...

СЕЗОНИТЕ НА ЛЮБОВТА

СМЪРТ

лед...
студ...
мрак....
и спомени,
обвити в печал...
призрак
блед
чака пак
по навик стар...
слаба надежда
за слънчев миг...
снегът поглежда...
ням вик...
вихрени
ледени
висулкина
отминали
споменни
светулки...
северно сияние,
бледо подражание
на звезден полет...
на лунни пътеки....
на слънчев поглед
обичан "навеки"...
лед...
студ...
мрак...
и сърце на парчета....
последен
труд -
знак
на траур печален,
устни сухи
тихо изричат -
прости,
вече
не те обичам..
......
прекършена птица,
в белия сняг -
мъртва душица...
река без бряг...

ПО БЕЗЛУННИТЕ ПЪТЕКИ...

Да стъпиш в моето поточе помоли.
Да надникнеш в дълбини потайни.
Да отпиеш неопитана вода, омайна.
Да опознаеш друг свят и простори.

Не е лесно от любов да се врича...
Поточето.. е душата ми цяла.
А водата...сълзите що е проляла -
болка е, когато с душата се обича...

Тя... няма маски, нито его.
И в нея... влиза се трудно.
По звездно небе, безлунно,
скита, за да отиде при него.

Сърцето само може да разкажез
а нейните полети и копнежи.
За светлината, пътя що бележи.
И безлунните пътеки да покаже.

В душата ми навред преброди.
Всяко кътче, тайна или страх.
Всеки демон,болка или мрак
с нежна обич, от там прогони.
*
По безлунните пътеки
на небето звездно
със любов и нежност
да танцуваме...навеки...

ДНЕС ПРАЗНУВАМ С ТЕБ...

С теб, любов, днес празнувам.
Притворила очи, с глава на твоето рамо.
Нежен блус с теб, любов, танцувам.
Как мечтите ми танцуват само...

Със жар, с устрем... вихрено.
С пръсти, от Луната лъч за теб отчупих.
С очи, от звездите дъх вдъхнала.
Със сърце в теб се пречупих...

С теб, любов, днес празнувам.
Плаче сърцето ми в нежна тоналност.
Душата ми с теб онемяла танцува.
С теб, моя безкрайност...

Молба
ПОСВЕТЕНО


Пожела част от моя свят да бъдеш.
И показа сила за това.
Очите мои пожела да имаш -
да познаеш с тях и любовта.

Останах пленница, любими -
всичко мое е при теб.
Че съм сляпа, ти прости ми -
без твоите очи е мрак.

Демоните, казваш, да прогоня -
хищни са жестоките им ръце.
Любовта ми твоята догонва
със разкъсани душа и сърце.


Не тъга деня ми бележи -
към небето отправям молба :
-Сили дай ми, мили Боже,
да живея с други сетива...

Тази нощ не дойде...

Тази нощ не дойде...

Тази нощ

не дойде при мен

любими.

Студено беше

в мекото легло.

А Луната тъжна

през прозореца

ми свети -

с нежен глас

ми нашепва:

– Спи спокойно

тази нощ -

Той до вратата

стоеше.

С поглед

насълзен

дълго гледаше,

не влезе.

Стража ти остави -

само седмина.

строго им заръча

съня да не смущават.

И си замина...

Каза Луната,

в облак се загърна

и си угаси светлината.

Дълго будувах,

без да

ми е тъжно

и в тъмното

нежно

се усмихвах.

Затворих очи -

седмината

на стража

бдяха....

из цикъла "Луда любов"