Незримото

Простирам пръстите на душата си

да достигна пак незримото.

Изтъкана от капките Желания

частица съм... от Съсъда...

Пристъпвам там... в Светлината.

Онази Светлина... другата...

от който друг свят изтъкан е.

Без илюзии. Свят на незримото.

Попивам енергията на Вечността,

в зениците събирам Светлина.

И пак се връщам, за да продължа

да живея... без да страдам...

моят танц...

Когато съм се носила песенно

в танц безпаметен и страстен

в очите ми утро ще се заесени-

не ще отворя си клепачите от щастие...

Предвечерно

Във пурпурния залез теменужено
цветя умират в пеперудите.
Небето вече не блести изумрудено.
така далече... ще е утрото...
......

Нощта разсипва звездните бисери.
Вятъра роши мечтите в зениците.
Вътре в сърцето утеха потърсила
да полетя отново така ми се иска...

.......

В душата ми напира тиха музика
долитаща от нищото в безкрая.
Глас нямам, безгласно да извикам
думи, от обич горчиво разкаяни.

Танци

Това са само танци, мили мой.
На позабравени танци нощ е.
Във небето са звезди безброй,н
о моята не е изгряла още.

Не ме наричай твое щастие.
Не казвай, че вече ме обичаш.
Живота не е танца страстен,
нито е само обич себична.

Това са само танци, мили мой.
Тази нощ пак ще танцуваме.
Не очаквай сред звездния рой
нова звезда да нарисуваме.

Букет от звезди

Защо надничаш в очите, Луна,
тъга ли търсиш пак да видиш?
Скрих я в брястова сърцевина,
далече от лунните ти приливи.

Защо завиваш ме с воал, Луна,
или искаш да ми дадеш крила?
Отдавна ги вързах със стенания
изплакани в твоя лунен воал.

Защо примамваш ме, Луна -
отдавна всяко твое кътче зная.
Под твойта лунна повърхнина
са скрити всички мои желания.

И пак през очите ти ще блика
щастливия ми и звънък смях.
Когато при звездите отлитам
и се връщам със букет от тях.

Heidin *

Езичница *

Нощни танци в нощи луди.
В кръвта ми е рокендрола.
Празно е сега във ума ми.
Танцувам, а душата ми е гола.

Като езичница стъпвам в жарава,
унесена в ритъма песенно.
С теб, мое Лято незабравено
се сбогувам преди да се заесени.

В пантомима изгаря погледа,
в ритъм беснее сърцето.
Пристъпвам в жаравата огнена
в прегръдката на своето Лято.

*
Магията някак се разпръсна -
бях в кръга сред много хора.
Неочаквано целунаха ме устни,
ръце ме въртяха в рокендрола.

Heidin - изрекоха с възхита.
А аз ги гледам в недоумение.
В безвремието да политам...
езичница... дали е престъпление....

Ела със мен вятърно
да изпратим луната да спи.
При звездите сребърни
да оставим остарели мечти.

Ела с мен до изгрева -
да наберем от него цветове.
Ела, сърце прокудено,
още имам нужда от теб.

Отново ръце да разгърнем,
да посеем новите мечти.
С теб, сърце, прегърнати
отвъд слънцето да полетим...

Плаче китара

Плаче китара.
Невидими пръсти струните дърпат,
от стонове се пропуква небето,
а звезди се ръсят в звездопади.

Плаче китара.
Мелодия без думи танцува си върло
върху парчета простори там, където
сърцето местото ти пази.

Плаче китара.
Сбрала звуците в трепетни шепи,
в утрото залезно сложила дните
на ръба - в полутона на здрача.

Плаче китара.
Пътища сплела - крайни и подети
от кръстовете с капки кръв изтрити.
Китара някъде плаче...

Коктейл

Забърках коктейл от мисли
в чаша с нащърбен ръб.
Не знам, да отпия дали искам -
пак ще ме нарежат до кръв.

*
Слънчев лъч, отразен в огледало
се разпръсна на рой цветове.
Защо ли от светлината във бяло
един цвят не ще се разнесе...

*
Птича песен рукна във простора,
вятъра във себе си попи.
После стана наниз фарфорени
потъна в птичите очи...

*
Бледа сянка от дърво се надигна,
стиснала в пръсти ярка звезда...
С перо от гълъб се понесе във вихър
потърси сърцето ми
и в него отлетя...

Към завръщане

Тиха надвечер. Залезна.
Деня си отива без да се обръща.
Сълзите ми звезди ще палят
в пусто небе - мъртвило също.

Прибирам се уморена до залитане
в сърцето си - към завръщане.
А то, по - уморено от мене е.
От болката е преситено.

Вървя без посока, а листа се сипят
в тревата мокра. Есенно жълти.
Споменни аромати зениците галят
в очите ми. Пустинно мъртви.

Ще посрещна изгрева разплакан,
размесила с дъжда сълзите.
А той в дланите ми ще капе....
И утрото в дъга ще се разсипе....

A морето тихо простенва,
сънувало сън неспокоен.
По лунна пътека протегната
поело пътя към небето - нагоре...

По морския пясък,
след отлива,
сред мидени черупки
търся следи забравени.
На чайка писък кратък-
молитва изпросена,
преглътнала солени капки
от моя сълза останали...

А морето тихо простенва,
сънувало сън неспокоен.
По лунна пътека протегната
поело пътя към небето - нагоре...

В пясъка златен
мечти се въргалят -
изхвърлени от удавени
вълнина разкаянието.
По лунни коси разстлани
бавно акустира
черния кораб
на мълчанието...

А морето тихо простенва,
сънувало сън неспокоен.
По лунна пътека протегната
поело пътя към небето -нагоре...


Аз... няма да идвам вече
на твоя бряг тъжен.
Ще заключа моите спомени
в пътя Млечен
потънал
в морето на забравени влюбени...

А морето тихо простенва...
от надпис в пясъка останал -
Сбогом, любов ненагледна...
Щастливо плаване...

Тази нощ...

Тази нощ ще бъде красива -
без химерни блянове, без мечти.
Тази нощ с любов ще те обливам -
както аз мога, със запалени очи.

Ще ти дам пръстите си алчни -
спомени не искам да оставяме.
Не ще палим други клади -
в огньовете сами ще изгаряме.

Тази нощ искам да съм жива -
да дишам със твоята любов.
Пред теб съм, а ти ме откривай
бавно от моя тъмен ров.

Тази нощ ще съм само твоя.
В сърцето ми недей, не влизай.
Утре други ще сме отново -
камъни, от дъжд облизани....

По ръба на бръснача

Обръгнали на собствените експерименти
немеете за миг пред чудото,
че сред милионите човешки екскременти
някой останал е пробуден...

Отлитат в небитието аламинутите
раздробени от ръба на бръснача,
по който вървят единствено лудите,
измъкнали се от зоната на здрача.

Експериментирате с чувства и вълнения -
доколко ще доведете до лудост.
А после, устремни и със вдъхновение
предлагате изтънченото си лустро...

Изоставяте далеч от полезрениетоусета,
че срещу вас са хора,
от експериментите ви наранени -
до дъно изпили поднесената отрова...

Под смарагдови вълни

Настъпва пак разплаканата вечер,

на пръсти през прозореца се вмъква.

Слънцето потъна зад хоризонта вече -

прибра си топлината и не се сбогува.

Звездите палят фенерите си нежни.

Глух тътен тежко прорязва мрака.

Помня на затворената кръв скимтежа,

когато дните и нощите си изплаквах.

Помня всеки от часовете на смъртта,

когато умираха дните ми любов.

Помня в студената зима пролетта

и лятната зима винаги аз ще помня.

Как събирах мечти в шепота на пясъка

на звездите примамливо-далечни.

Помня и очите ти копнежно-бляскави

когато ме целуваше... с много нежност.

Помня и къде мечтите са погребани -

безмълвен ров от изплакани сълзи

в пристана от чувства завихрени

и потънали под смарагдови вълни....

Плачът на тъжен вятър

Не шумят заключените води

на малко поточе пенливо.
На мечтите звъна не звъни
а звездите плачат ронливо.
На този мръчен кръстопът
прокапва разпънато сърце -
измамно призрачни ръце
звездите към него простират.

А ти, поспри се малко там -
под тези мамещи звезди,
когато плачат тъжни ветрове
и не шумят заключени води
край поточето... измамно сам...
дали... тука ще позовеш
утехата на неугаснал звън,
случването на нечакан сън
на непреодолимия копнеж...

Кинжали

Кинжали...
Кинжали
разкъсват думите
и стенат разпръснати в мрака...

Брулят...
Брулят
жестоко бурите,
когато никой нийде те не чака...

Умират...
Умират
светулки тягостно
разпръснали искрите си в огнище...

Угасват...
Угасват
звездите бляскави
в избледняващото небесно нищо...

Крещя...
Крещя
без глас в небето свое
и не чувам подлия смях на вятъра...

Кинжали...
Кинжали
късат крехката броня,
изчегъртват от живота вярата.

Слънчев лъч си играе с мен -

в очите ми нахално наднича.

С чудни аромати е напоен,

в утрото към мен се затичал.

Нехае за шепота на звездите,

ни за лунни пътеки изтъняли.

Нежни аромати чудно вплита

в стари приказки и сказания.

С тих дъх от думи пошепнати,

скрити в листа на вековна гора,

носени от крила на ято жерави

поели на път незнаен в нощта.

Денят неочаквано се усмихна,

поръсен със веселите цветове.

Вятъра в зениците притихнал

си тананика песен... от къде?...

Здравей, не спиш ли?.. И аз не спя...

О кей, по телефона ще си говорим...

Какво правя? - Сред звездите летя -

пред мене небето се е отворило.

На кафе? В този среднощен час?

със... сметана от Млечния път

и капка от луната за аромат -

на далечно съзвездие в малък кът...

Разсъни ме луднико, хайде, идвай -

бутилка вино ще отворя.

Нищо, че съседите ще разбудим,

ще танцуваме - Джулай Морнинг...

Здравей, не спиш ли? - и аз не спя....

Денят ми няма да е наведен

Ела, Мечта, да те облека

на залеза в цветовете ярки.

От вятъра да ти дам крила,

от сърцето - последна жаркост.

При звездите тази нощ иди

и на луната дай пътека.

На цялото небе ти разкажи

за стъпките ми, отново леки.

После, със изгрева изгрей

и освети ми пътя дневен.

А аз ще ти кажа - Здравей -

и денят ми няма да е наведен...

НЕ! НЕ ОТНОВО КЪМ САМОТАТА

Не и към самотата отново...
Защо качих те с мене на Луната...
Защо те пуснах в моята душа....
Нали, любовта е нещо свято...
Нали е най-красивото в света....

Защо рисуваш ме в небето...
Защо ме търсиш сред звездите -
нима не си ме сложил в сърцето...
Защо ми взимаш пак лъчите...

Луната... облаци я скриват...
Звездите...стават и студени...
Душата... с тъжен воал покриват
облаци, от чужд вятър довяни....

Остров самотен... далеч от суетата,
обхванала жестокия, труден живот?...
НЕ! Душите ни, с любовта си богати
не биха поели към самотата път нов....



цикъл "Луда Любов"

СЕЗОНИТЕ НА ЛЮБОВТА - ПРОЛЕТ

НОВОРОДЕНА ЛЮБОВ

Млада, новородена,

като омайно е биле.

Млада, неприкосновена

като нежен дъх, мил, е.

Лъчиста и силна -

младо, буйно вино.

И свидна, и милна-

еуфорично бъбриво.

И някак, още наивна -

ляк на сърца ранени.

И е буйна, пенлива -

в ароматни премени.

И е някак свенлива -

нежно, пролетно цвете.

С нежни пръсти

от две сърца

любовен

венец

сплете...

СЕЗОНИТЕ НА ЛЮБОВТА - ЛЯТО

ДИВ ПОРИВ

Дъх на летен порой -
див и омагьосващ...
И нито миг покой -
жарък, разтърсващ.

Силно вино, мъжко,
кипи във крехки вени.
В очите огън, дръзко,
търси нови промени.

Омая не, вулкани
разтърсват грубо душата.
Без помислени покани,
в танца на крилата

отнася страхове и грижи
в други измерения.
Любовта живота движи
в нови ритми и вълнения.

Страст и огньове буйни
палят безпощадни клади.
Не глад, а жажди струйни
на душите вечно млади...

Огнено танго, страстно -
да танцуваме без насита...

...Небесата свирят Компарсита...

В душата ми неприкосновена гроб не ще лежи

Възпях любовта си свята-
не един път...
Искри изкуствено размятаха
дори покров
да метнат побързаха
някои...
Не пиша за вас,
които все се ровите
в душите на хората.
Не пиша и за тез,
които обичат подмолите
на рифове тайни
и пътища незнайни,
от тъмен ъгъл.
Не пиша и за приятелите -
които обичам.
Разбирам, че знаят те -
какви думи изричам.
Пиша, единствено
за ЕДИН!
Любовта ми е НОВОРОДЕНА
и ще живее в своето Лято.
Слана и сняг
не ще я намятат.
В душата ми неприкосновена,
не ще лежи
любовен гроб....

Единствено за теб

мечтая те
жадувам те
желая те
всеки миг е за теб
обичам те
обричам се
наричам ти
всяка мисъл в моето сърце
мълча
крещя
или живея
пред очите си ми навред
не спя
не дишам
милея
да виждам твоето лице
гладна съм
жадна съм
топла съм
единствено и само за теб.....

сезоните на любовта - есен

СЛАНИ

уляга времето -
не е жарко,
нито горещо...
и някак дреме то
и мудно,
и жалко
дните тихо преде
в сиво, без страст...
първи слани
косите
скреж
покриват..
сърцето мълчи...
в рани, без сласт
са уморени очите...
търси причини
и яростно
срещу себе си крещи
в оправдания...
колко познато звучи
сърцето да открива
древни предания...
уморено от предателства
и нови рани,
нанесени от приятелства
без покани...
капят листата
на поредната любов...
изчезват местата
на всеки порив нов...
мечти попарени
като есенни листа...
звезди изгасени
във мъртви небеса...
сянка бледа
на измъчена усмивка
по сланата гледа
лунната отливка...
скръбно,
с поглед отпраща
отминаващата си любов -
като кораб отплаващ
към нови морета,
към път нов...

СЕЗОНИТЕ НА ЛЮБОВТА

СМЪРТ

лед...
студ...
мрак....
и спомени,
обвити в печал...
призрак
блед
чака пак
по навик стар...
слаба надежда
за слънчев миг...
снегът поглежда...
ням вик...
вихрени
ледени
висулкина
отминали
споменни
светулки...
северно сияние,
бледо подражание
на звезден полет...
на лунни пътеки....
на слънчев поглед
обичан "навеки"...
лед...
студ...
мрак...
и сърце на парчета....
последен
труд -
знак
на траур печален,
устни сухи
тихо изричат -
прости,
вече
не те обичам..
......
прекършена птица,
в белия сняг -
мъртва душица...
река без бряг...

ПО БЕЗЛУННИТЕ ПЪТЕКИ...

Да стъпиш в моето поточе помоли.
Да надникнеш в дълбини потайни.
Да отпиеш неопитана вода, омайна.
Да опознаеш друг свят и простори.

Не е лесно от любов да се врича...
Поточето.. е душата ми цяла.
А водата...сълзите що е проляла -
болка е, когато с душата се обича...

Тя... няма маски, нито его.
И в нея... влиза се трудно.
По звездно небе, безлунно,
скита, за да отиде при него.

Сърцето само може да разкажез
а нейните полети и копнежи.
За светлината, пътя що бележи.
И безлунните пътеки да покаже.

В душата ми навред преброди.
Всяко кътче, тайна или страх.
Всеки демон,болка или мрак
с нежна обич, от там прогони.
*
По безлунните пътеки
на небето звездно
със любов и нежност
да танцуваме...навеки...

ДНЕС ПРАЗНУВАМ С ТЕБ...

С теб, любов, днес празнувам.
Притворила очи, с глава на твоето рамо.
Нежен блус с теб, любов, танцувам.
Как мечтите ми танцуват само...

Със жар, с устрем... вихрено.
С пръсти, от Луната лъч за теб отчупих.
С очи, от звездите дъх вдъхнала.
Със сърце в теб се пречупих...

С теб, любов, днес празнувам.
Плаче сърцето ми в нежна тоналност.
Душата ми с теб онемяла танцува.
С теб, моя безкрайност...

Молба
ПОСВЕТЕНО


Пожела част от моя свят да бъдеш.
И показа сила за това.
Очите мои пожела да имаш -
да познаеш с тях и любовта.

Останах пленница, любими -
всичко мое е при теб.
Че съм сляпа, ти прости ми -
без твоите очи е мрак.

Демоните, казваш, да прогоня -
хищни са жестоките им ръце.
Любовта ми твоята догонва
със разкъсани душа и сърце.


Не тъга деня ми бележи -
към небето отправям молба :
-Сили дай ми, мили Боже,
да живея с други сетива...

Тази нощ не дойде...

Тази нощ не дойде...

Тази нощ

не дойде при мен

любими.

Студено беше

в мекото легло.

А Луната тъжна

през прозореца

ми свети -

с нежен глас

ми нашепва:

– Спи спокойно

тази нощ -

Той до вратата

стоеше.

С поглед

насълзен

дълго гледаше,

не влезе.

Стража ти остави -

само седмина.

строго им заръча

съня да не смущават.

И си замина...

Каза Луната,

в облак се загърна

и си угаси светлината.

Дълго будувах,

без да

ми е тъжно

и в тъмното

нежно

се усмихвах.

Затворих очи -

седмината

на стража

бдяха....

из цикъла "Луда любов"

Твоите врабчета

ТВОИТЕ ВРАБЧЕТА


Опитах се със своята нежна ръка
врабчетата във ято да свия,
от сърцето ти тежката тъга
със своите сълзи да измия.

И стана тя каквато стана -
май посоката смени се.
И пак на ято те летят...
към моя нежен пристан...

Помолих да ни прости небето -
ако може на любов да се прости...
А твоите мисли-врабчета
до сърцето си притиснах...

из цикъла "Луда любов"

Любов моя

Думите ти са нежен ручей

за изтръпналата ми душа.

Как във този случай

и двамата да разбера...

Знам, разкъсан си на много -

дълг... и чест... и... суета...

Своето сърце не мога,

та твоето как да укротя.

Обичам те. Знам, че съм луда.

Обичаш ме - да, луд си и ти.

Този път не е заблуда

това, в очите що блести...

ЗАЩО СЕГА ...ЗАЩО ТИ....

ЗАЩО СЕГА... ЗАЩО ТИ ....

Намери ме.

Защо?

Имаш нужда от приятел.

Тук съм.

За теб.

И тази нощ.

Самотата

тъжен е ваятел.

Сърцето ми разбра.

Защо?

И душата, тъжната,

напълно разгада.

Огън разпали.

В разбито огнище.

В заровени в пепел

мъртви въглени.

Скривам сълзите

зад невинен хумор -

добре, че не можеш

да ме видиш.

Плачат очите,

а пиша красиво...

Не би трябвало

да се разкривам.

Защо сега...

Защо така...

Защо ти...

ТИ, невъзможна любов...

Защо тъга...

защо сълзи...

Толкова те чаках

А съм само рамо

в труден момент.

Сърцето нямо,

без аранжимент

пътеката

своя

проправя...

И ТАЗИ НОЩ....

И ТАЗИ НОЩ...

И тази нощ в съня ми се промъкна -
тихо, през отворената ми врата.
Тъжният ми стон в миг замлъкна,
отлетяхме далеч от всяка суета.

И тази нощ, аз дълго те обичах -
като за последен, или първи път.
Нежни думи без глас ти наричах,
видях звезди в очите да блестят.

И тази нощ не се разделихме,
след дългото прощаване, нали?
Нощното небе с теб пленихме
със силата на нашите мечти.

И тази нощ в съня ми се промъкна -
тихо, през отворената ми врата.
С нежна обич сърцето ми обгърна
и то подари ти Любовта.

Ако те бях срещнала преди....

Ако те бях срещнала преди -
някога, в реала,
не бих посмяла дори
и дума да ти кажа.

Бих крила своите очи
зад поглед безучастен.
За да не видиш в тях лъчи
на любов безутешна.

Не би познал ме ти тогава -
влюбен в живота, лудия,
когато гледа те в забрава
една жена от другите.

Щастлива съм, че те срещам сега,
мечта моя, съкровена.
Когато в тебе любовта
остава единствено за мене.

сънувах те

Сънувах те, моя любов.
На красива, слънчева поляна.
С вперен в очите ти взор.
От нежна страст обладани.

Целуваше ме дълго, във захлас,
заровил пръсти в моите коси.
Милвах те нежно, със екстаза
на сбъднатите ми вече мечти.

Беше тишина, с любовен аромат.
Беше нежност и отдаване.
Беше нашият мъничък свят.
Беше в тишината разтваряне.

Събудих се - сама в мрака -
на сън те бях любила.
Много дълго тихо плаках,
сякаш бях те загубила.

И какво от това

Как искам много да ти кажа.
Но... нямам думи за това.
В сърцето си да ти покажа -
как диша в него любовта.

Думите, отдавна казали са други.
И тъй са силни, но някак чужди.
Затуй на теб, по тези друми,
без думи казвам, че си ми нужен.

Сутрин, щом отворя очи,
"добро утро" ти казвам.
А първите слънчеви лъчи
любовта ти ми донасят.

Вечер пак със тебе се разделям.
С много пъти "да ти е лека нощта".
Мисълта ми от теб не се отделя
дори за миг. И какво от това?!

И какво от това,
че си толкова далече!
И какво от това,
че не мога да те докосна!


И какво от това,
че едва понасям вече
разстояние, тишина
и крещящи въпроси!

И какво от това!!! -
нали се обичаме!

09,55.01.09.И

ПОСВЕТЕНО

Погледнах те с душата си



и те обикнах.



Отворих за теб сърцето си



и тъгата отритнах.







Сега съм някъде в средата -



между земя и небе.



Все още студена е самотата



в малките часове.







Събирам отломки и парчета



на душа и сърце.



Като премръзнали врабчета



са празните ми ръце.







И пак мечти страхливо нахлуват -



дявол знае от къде.



А душата ми яростно палува -



намери другото сърце!




01.52-18-01-09 И

Простих ти....

(акростих)

Прилепна в мен тъгата -

Ранима съм, знам!

Отдавна изгубих се в гората -

Страшната, на отчаянието,

Там...

Изворът вече пресъхна

Хризантени надгробни цъвтят

Трябва да си отдъхна...

Изгубих се... спрях да летя...

среднощен експрес

Нежна наслада дълго пих

от устните ти меки.

На кравайче малко свих

лудото желание по тебе.




В страст жарка потънали -

с тела впити в миг безкраен.

От любов един към друг обгърнати -

бурна нощ - о, сън омаен...




Държеше ме в топла прегръдка

и шепнеше името ми в захлас...

Събудих се - с горчивата глътка

на истината жестока за нас...




За теб оказах се без стойност.

А аз, още боледувам от това.

Върви... пуснах те на воля

да търсиш другаде от мен следа...

Лист и химикал...

Така изплаквам себе си -

с лист и химикал в ръка.

Ако не, ще се удавя

на чувствителността в океана.

И пак не успявам да запиша

вихъра от мисли, нахлули в душата.

Не реагирам, спирам да дишам,

заслушана в мълчанието на вратата.

Всеки звук в сърцето си улавям.

Звук ли?- не, ЕКОТ камбанен.

След туй в чаша напълвам

нежен ромон шампанен.

Не вино във вените ми бушува -

всеки миг има своя стихия.

А сърцето не спира да лудува

щом горчивата чаша изпия.

До вчера бях влюбена -

хоризонти прелитах с лекота.

Днес съм в тъгата изгубена,

с горчива чаша в ръка...

А утре? Нов ден, с нова надежда?

Или нови тръни нозете ще бодят...

... Отново листа поглеждам...

и химикала в треперещата ми ръка...

Меланхолия

От очите ми, роди се поточе -

сбрало цветовата гама.

Да тръгнем по него, обаче

не ще се поберем двама.



Но, аз на теб ще кажа само...



Разкажи, поточе мило,

сагите на ромона си звънък...

негата в дебрите си свило

на конец, като паяжина тънък...

В някой следващ живот...

В някой следващ живот

аз ще бъда твоята вселена.

В някой следващ живот

ще се срещнем с тебе навреме.



В някой следващ живот...

сърцето ми ще е само твое.

В някой следващ живот...

ще съм единствената ти любов.



В някой следващ живот

ти ще бъдеш моят пристан.

В някой следващ живот...

в този вече е късно...



В някой следващ живот...

Защо умира любовта - трактат

Не може да умре Любовта -
тя втъкана е във душата.
Не Любовта умира,
раждайки сълзата.
Любовта е... сетиво -
способност да обичаш.
Като всяко, и то,
на различни обекти се врича.
Омразата е на Аза
чувство нелепо.
С нея той наказва
несполуката на сърцето.
Откъде извират сълзите
Къде живее тъгата
Защо мъката убива
Защото ответната любов
критериите ти не покрива.
Защото слагаме Я в клетка
от изисквания и стремежи.
И вместо Любов,
Тъга Пътя ни бележи.
И няма свобода
за теб или за мен.
А отдръпваща се любов -
ден след ден...
И живот вгорчен,
и чувства бясни.
Защото много правила
са ни неясни -
че Любовта е Свобода,
че Любовта е да даваш
и винаги на Светлината
да се уповаваш!
Тя, Любовта, не умира -
само друга Любов си намира...

Аз идвам в нощите ти дивни....

Аз идвам в нощите ти дивни

на гърба на сребърен елен.

Звезди зад облаците скрити

тихо бдят над мен.


Вятърът в нозете ми разсипа

думите ти - бисерни зрънца.

Болката...пухкав сняг засипа.

А нощта - не е празна тя.


Аз идвам в нощите ти дивни...

Луната къпе в светлина.

С моя сребърен елен отлитам.

Ах, как тиха е нощта...


Аз идвам в нощите ти дивни....

Осъдена

Осъди душата ми -

на изпитание.

И мен осъди -

на самота.

Осъди любовта ми -

в изгнание.

Осъдена - и в мечтите

не летя.


Обръгнах на болка

и страдание.

Пресъхнаха сълзите -

грехота.

В мен е пустош

и мълчание.

Защо ми стори всичко

Ти това ?!?