Не каза нищо...

Не каза нищо...

Няма думи.

Сам започна играта.

Някъде забрави,

че да сме двама -

избрахме си съдбата...

Мечтите - пясъчни кули -

станаха на прах...

Ураган душата ми обрули -

къде пред тебе сторих грях?

Да, чуждото е сладко...

може би е по-добра.

Сигурно, челото й е гладко

и очите й излъчват смях.

Или... проблемното легло?

Не се прибира уморена

и ежедневието не й тежи...

Дано щастлив да си! Дано...

Ах, този свят, изтъкан от лъжи...

Не виждай болката, стаена

в изплаканите ми очи.

Не надничай и в сърцето, което

мълчанието ти изпепели...



Сам решаваш проблема -

просто... сменяш жени...

Илюзиите няма да ти отнема -

върви при другата... Върви...

Не, няма....

Не, няма след теб да извикам -

онемях!

Не, няма при себе си да те спирам -

прегорях!

Не, няма сълзите си да показвам,

срещу Луната сама ще вия

като вълчица!

Не, с омраза не ще те наказвам -

от звездите сила ще пия.

До насита!

И пак Слънцето за мен ще грее!

Нова струна на него ще завържа -

сребърна...

Друга песен тя ще запее

и болката няма така да стърже -

болезнено...

Света с нея ще обвържа!...

мъжко момиче

Не бях аз твоето мъжко момиче.

Бях твойта неизживяна младост.

А смеха толкова обичах -

на всичко в живота гледах с радост.



А мислех се за мъжко момиче -

плещите с много аз товарех.

И в болката си те обичах -

любовта ни ти предаде.



И сега съм мъжко момиче -

нощем на Луната сълзите дарявам.

Дори и болката си отричам -

на Съдбата ти те поверявам.



Докога ще бъда мъжко момиче,

докога ще имам сили да ставам?

Колко още ще мога да тичам,

какво още ще имам да давам...



Защо не бях твоето мъжко момиче...

Животът продължава

Тичаш. Спънеш се, паднеш.

Огледаш се. Бавно или бързо станеш.

Пак продължаваш да тичаш,

пак играта - и с болка - обичаш.

Животът продължава.

Въпреки болката.

Влюбиш се. Светът е хубав. Обичаш.

Душата пее. Нежни думи изричаш.

Разлюбят те. Сърцето сълзи лее.

Преглъщаш ги - океанът да не прелее.

Животът продължава.

Въпреки болката.

Слънцето се усмихва. Звездите те мамят.

Нови надежди сърцето ти хранят.

Раните кърпиш. Нови планове правиш.

Трудно е на нозете си да се изправиш.

Животът продължава.

Въпреки болката.

Цвете съгледаш. Каква красота!

Хоризонта потърсиш - а той, Висота!

За късмет звезден прах събираш.

И опит от горчива болка набираш.

А животът продължава.

Въпреки болката!