Ако те бях срещнала преди....

Ако те бях срещнала преди -
някога, в реала,
не бих посмяла дори
и дума да ти кажа.

Бих крила своите очи
зад поглед безучастен.
За да не видиш в тях лъчи
на любов безутешна.

Не би познал ме ти тогава -
влюбен в живота, лудия,
когато гледа те в забрава
една жена от другите.

Щастлива съм, че те срещам сега,
мечта моя, съкровена.
Когато в тебе любовта
остава единствено за мене.

сънувах те

Сънувах те, моя любов.
На красива, слънчева поляна.
С вперен в очите ти взор.
От нежна страст обладани.

Целуваше ме дълго, във захлас,
заровил пръсти в моите коси.
Милвах те нежно, със екстаза
на сбъднатите ми вече мечти.

Беше тишина, с любовен аромат.
Беше нежност и отдаване.
Беше нашият мъничък свят.
Беше в тишината разтваряне.

Събудих се - сама в мрака -
на сън те бях любила.
Много дълго тихо плаках,
сякаш бях те загубила.

И какво от това

Как искам много да ти кажа.
Но... нямам думи за това.
В сърцето си да ти покажа -
как диша в него любовта.

Думите, отдавна казали са други.
И тъй са силни, но някак чужди.
Затуй на теб, по тези друми,
без думи казвам, че си ми нужен.

Сутрин, щом отворя очи,
"добро утро" ти казвам.
А първите слънчеви лъчи
любовта ти ми донасят.

Вечер пак със тебе се разделям.
С много пъти "да ти е лека нощта".
Мисълта ми от теб не се отделя
дори за миг. И какво от това?!

И какво от това,
че си толкова далече!
И какво от това,
че не мога да те докосна!


И какво от това,
че едва понасям вече
разстояние, тишина
и крещящи въпроси!

И какво от това!!! -
нали се обичаме!

09,55.01.09.И

ПОСВЕТЕНО

Погледнах те с душата си



и те обикнах.



Отворих за теб сърцето си



и тъгата отритнах.







Сега съм някъде в средата -



между земя и небе.



Все още студена е самотата



в малките часове.







Събирам отломки и парчета



на душа и сърце.



Като премръзнали врабчета



са празните ми ръце.







И пак мечти страхливо нахлуват -



дявол знае от къде.



А душата ми яростно палува -



намери другото сърце!




01.52-18-01-09 И

Простих ти....

(акростих)

Прилепна в мен тъгата -

Ранима съм, знам!

Отдавна изгубих се в гората -

Страшната, на отчаянието,

Там...

Изворът вече пресъхна

Хризантени надгробни цъвтят

Трябва да си отдъхна...

Изгубих се... спрях да летя...

среднощен експрес

Нежна наслада дълго пих

от устните ти меки.

На кравайче малко свих

лудото желание по тебе.




В страст жарка потънали -

с тела впити в миг безкраен.

От любов един към друг обгърнати -

бурна нощ - о, сън омаен...




Държеше ме в топла прегръдка

и шепнеше името ми в захлас...

Събудих се - с горчивата глътка

на истината жестока за нас...




За теб оказах се без стойност.

А аз, още боледувам от това.

Върви... пуснах те на воля

да търсиш другаде от мен следа...

Лист и химикал...

Така изплаквам себе си -

с лист и химикал в ръка.

Ако не, ще се удавя

на чувствителността в океана.

И пак не успявам да запиша

вихъра от мисли, нахлули в душата.

Не реагирам, спирам да дишам,

заслушана в мълчанието на вратата.

Всеки звук в сърцето си улавям.

Звук ли?- не, ЕКОТ камбанен.

След туй в чаша напълвам

нежен ромон шампанен.

Не вино във вените ми бушува -

всеки миг има своя стихия.

А сърцето не спира да лудува

щом горчивата чаша изпия.

До вчера бях влюбена -

хоризонти прелитах с лекота.

Днес съм в тъгата изгубена,

с горчива чаша в ръка...

А утре? Нов ден, с нова надежда?

Или нови тръни нозете ще бодят...

... Отново листа поглеждам...

и химикала в треперещата ми ръка...

Меланхолия

От очите ми, роди се поточе -

сбрало цветовата гама.

Да тръгнем по него, обаче

не ще се поберем двама.



Но, аз на теб ще кажа само...



Разкажи, поточе мило,

сагите на ромона си звънък...

негата в дебрите си свило

на конец, като паяжина тънък...

В някой следващ живот...

В някой следващ живот

аз ще бъда твоята вселена.

В някой следващ живот

ще се срещнем с тебе навреме.



В някой следващ живот...

сърцето ми ще е само твое.

В някой следващ живот...

ще съм единствената ти любов.



В някой следващ живот

ти ще бъдеш моят пристан.

В някой следващ живот...

в този вече е късно...



В някой следващ живот...

Защо умира любовта - трактат

Не може да умре Любовта -
тя втъкана е във душата.
Не Любовта умира,
раждайки сълзата.
Любовта е... сетиво -
способност да обичаш.
Като всяко, и то,
на различни обекти се врича.
Омразата е на Аза
чувство нелепо.
С нея той наказва
несполуката на сърцето.
Откъде извират сълзите
Къде живее тъгата
Защо мъката убива
Защото ответната любов
критериите ти не покрива.
Защото слагаме Я в клетка
от изисквания и стремежи.
И вместо Любов,
Тъга Пътя ни бележи.
И няма свобода
за теб или за мен.
А отдръпваща се любов -
ден след ден...
И живот вгорчен,
и чувства бясни.
Защото много правила
са ни неясни -
че Любовта е Свобода,
че Любовта е да даваш
и винаги на Светлината
да се уповаваш!
Тя, Любовта, не умира -
само друга Любов си намира...

Аз идвам в нощите ти дивни....

Аз идвам в нощите ти дивни

на гърба на сребърен елен.

Звезди зад облаците скрити

тихо бдят над мен.


Вятърът в нозете ми разсипа

думите ти - бисерни зрънца.

Болката...пухкав сняг засипа.

А нощта - не е празна тя.


Аз идвам в нощите ти дивни...

Луната къпе в светлина.

С моя сребърен елен отлитам.

Ах, как тиха е нощта...


Аз идвам в нощите ти дивни....

Осъдена

Осъди душата ми -

на изпитание.

И мен осъди -

на самота.

Осъди любовта ми -

в изгнание.

Осъдена - и в мечтите

не летя.


Обръгнах на болка

и страдание.

Пресъхнаха сълзите -

грехота.

В мен е пустош

и мълчание.

Защо ми стори всичко

Ти това ?!?