30.06.2010

ОТЛЕТИ БЕЗ МЕН

Препъвам се във камъните дребни -
утаените в мене споменни зрънца,
ширнали се из Живота ми да поемат
всяко във своя, собствена страна.

Сухо преглъщам жалките останки
от въздух и илюзорно-тиха радост,
с устни, от жаждата припламнали,
а водата изтекла край тях нахалост.

И слушам една и съща тъжна песен,
с вперен поглед в прозореца вечен...
Не една мечта от тук вятър е отнесъл,
не една сълза е поела пътя далечен...

Изпълват се ручейно отново очите.
А бентът, пропукан, отюспва сълзи.
В прозореца тихо, без глас изричам:
-върви си, мечта... без мен отлети...




Криейтив Комънс договор
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор.

29.04.2010

ИЗПЯХ ТИ

Изпях ти нежната си песен.
В деня луните си събирах.
Хоризонт по слънце унесен
в дантела облаците спира.

Изпях ти нежната си песен
с акорди от нощните звезди.
Смехът ми от вихър отнесен
във горящите сълзи се скри.

Изпях ти нежната си песен,
заспала в морска раковина.
Жестът, излишно поднесен
видя как нежна песен умира.

Изпях ти нежната си песен
със очи, светещи във мрака.
Не чакам ни милост от есен,
нито да чуеш песента чакам.

ВЕТРЕНО

Кога ли ще спреш на мойто рамо,
понесъл мирис на сбъднати мечти.
Сребърен венец от звездите само
да положиш нежно във моите коси.

Кога ще спреш във очите ми сухи,
без спомени от нагарчащи сълзи.
Изрекъл всичките очаквани думи,
този път гръмотевично да мълчиш.

Ще спреш ли и в топлите ми длани,
за твоя порив луд свили са гнездо.
От трънени дири до кръв издрани,
никому ненужни, като празно писмо.

Ще разхладиш ли тръпнещата кожа,
последвал ритъма на биещо сърце.
В усмивката ми, Ветре, се разхождай,
играй със Душата ми - синьо перце...

15.09.2009

Незримото


Простирам пръстите на душата си

да достигна пак незримото.

Изтъкана от капките Желания

частица съм... от Съсъда...


Пристъпвам там... в Светлината.

Онази Светлина... другата...

от който друг свят изтъкан е.

Без илюзии. Свят на незримото.


Попивам енергията на Вечността,

в зениците събирам Светлина.

И пак се връщам, за да продължа

да живея... без да страдам...

моят танц...


Когато съм се носила песенно
в танц безпаметен и страстен
в очите ми утро ще се заесени-
не ще отворя си клепачите от щастие...

Предвечерно

Във пурпурния залез теменужено
цветя умират в пеперудите.
Небето вече не блести изумрудено.
така далече... ще е утрото...
......

Нощта разсипва звездните бисери.
Вятъра роши мечтите в зениците.
Вътре в сърцето утеха потърсила
да полетя отново така ми се иска...

.......

В душата ми напира тиха музика
долитаща от нищото в безкрая.
Глас нямам, безгласно да извикам
думи, от обич горчиво разкаяни.

Танци

Това са само танци, мили мой.
На позабравени танци нощ е.
Във небето са звезди безброй,н
о моята не е изгряла още.

Не ме наричай твое щастие.
Не казвай, че вече ме обичаш.
Живота не е танца страстен,
нито е само обич себична.

Това са само танци, мили мой.
Тази нощ пак ще танцуваме.
Не очаквай сред звездния рой
нова звезда да нарисуваме.

Букет от звезди

Защо надничаш в очите, Луна,
тъга ли търсиш пак да видиш?
Скрих я в брястова сърцевина,
далече от лунните ти приливи.

Защо завиваш ме с воал, Луна,
или искаш да ми дадеш крила?
Отдавна ги вързах със стенания
изплакани в твоя лунен воал.

Защо примамваш ме, Луна -
отдавна всяко твое кътче зная.
Под твойта лунна повърхнина
са скрити всички мои желания.

И пак през очите ти ще блика
щастливия ми и звънък смях.
Когато при звездите отлитам
и се връщам със букет от тях.

Heidin *

Езичница *

Нощни танци в нощи луди.
В кръвта ми е рокендрола.
Празно е сега във ума ми.
Танцувам, а душата ми е гола.

Като езичница стъпвам в жарава,
унесена в ритъма песенно.
С теб, мое Лято незабравено
се сбогувам преди да се заесени.

В пантомима изгаря погледа,
в ритъм беснее сърцето.
Пристъпвам в жаравата огнена
в прегръдката на своето Лято.

*
Магията някак се разпръсна -
бях в кръга сред много хора.
Неочаквано целунаха ме устни,
ръце ме въртяха в рокендрола.

Heidin - изрекоха с възхита.
А аз ги гледам в недоумение.
В безвремието да политам...
езичница... дали е престъпление....
Ела със мен вятърно
да изпратим луната да спи.
При звездите сребърни
да оставим остарели мечти.

Ела с мен до изгрева -
да наберем от него цветове.
Ела, сърце прокудено,
още имам нужда от теб.

Отново ръце да разгърнем,
да посеем новите мечти.
С теб, сърце, прегърнати
отвъд слънцето да полетим...