Татко, ти замина преди мама

Татко, ти замина преди мама
в твоето безвремие.
А след теб във мен остана
към духовното стремление.

Търся отговори де ли не
на въпроси щекотливи.
Коие сме ние, от къде
идваме и си отиваме.

И Бог, и съдба, и небе
често аз проклинам,
че от мене ви отне
и сама в живота лавирам.

Търся те в очите на хора,
мъдрост в които прозира.
Но те не са твоят прозорец -
надеждата последна умира.

Yсещам с лъха на вятъра
дланта ти на моето рамо.
Обръщам се - няма те.
Така ми се е сторило само.

Но, нека ме топли полъха
на твойта вeтрена милувка
и дъжда да полага на челото ми
твойта бащина целувка...

Не ще отмине мъката ми, мамо

Отдавна, майчице, остави ме сама.
Не щя да мине мъката по теб.
Понякога, в покоя на съня -
докоснеш ме... и си отидеш.
Далеко съм от твоя дом последен.
Сякаш, зазидана си в замък...
В сърцето ми твоят камък надгробен
ме гори с вощеничен пламък.
Знам, мамо, че си тук край мене.
Но са празни моите длани,
щом не могат, устремени към теб,
лицето ти да обхванат.
И пак те чакам - в някой сън
при мене кротко да приседнеш.
С твоята майчина любов
както някога да ме осениш...

сън

С леки стъпки се опитах

покрай тебе да премина.

В пясъка нозе преплитах,

вятър нежно ме прегърна.

От небето лъч се спусна лунен

и от теб далеко ме отнесе.

Летях над любови и нощи студени.

И през океана ме пренесе.

А сърцето ненаситно иска още -

търси свидни следи по китни поляни,

прохлада в спомени горещи.

В съня на спомените си остана...

Нарисувай душата ми....

Влез в сърцето ми - на разходка.

Разгледай моите пейзажи.

Качи се на мечтите ми-прекрасна лодка

и преплувай морето от миражи.

Ето, тях нарисувай-

те, са толкова реални.

След туй с душата ми пирувай-

за тебе тя е жадна.

Ще те нарисувам

с четка, а не с устни-

обеща. Аз чакам

и в танц с теб се впуснах...

В очите ти се спънах

>
Търсих те толкова дълго.
Търсих те при звездите,
на Луната чак.
Безнадеждно те търсих,
лудо...
и пак...и пак... и пак...
Галех вятъра с празни ръце...
Бродих из полята..
Търсих те и в разпиляното
си тъжно сърце.
И когато, вече уморена,
от предателства,от страшни рани,
зейнали в душата ми-
огромни,пусти ями-
дори не мечтаех за теб,
очите ти ме спряха!
Защо?
Не зная...
Накъде?...
В очите ти се спънах...

Писна ми!

Писна ми да се правя на желязна!
Писна ми да съм опората
на всички около мен!
Писна ми да крия струната нежна
която ме пази от отровата
на безразличието всеки ден.
Писна ми да крия раните -
всички вие, обичани от мен,
които ми нанасяте!
Писна ми с усмивка топла
любовта си да ви давам!
Писна ми да ме поставяте на пиедестал
и само укори да получавам!
Писна ми! И аз съм кръв и плът!
Писна ми! И аз съм крехка и ранима!
писна ми да тъпчете по моя път!
Писна ми да оставам незначима!

Човек се ражда, и умира сам

>
Човек се ражда, и умира сам.
В живота, спътници са двама.
И някъде, из дебрите му, знам,
единият сам остава.

Няма рамо, болката си да изплаче.
Ни очи, в бездънието да надникнат.
Слънцето, и то, като за капаче,
в дън горите се е скрило.

Думите по листа бързо бягат,
извличащи смъртта, в гърдите впила се.
Че сам си, някак си забравяш,
и на себе си утеха станал си.

А чувствата...безмерни вихри са
и хвърлят те в трепети и страх....
Сърцето...малка, крехка лодчица,
между разум и душа...е в шах.

аз съм тук...

Бродя сама по земята.

Cред вълци,

сред хора,

сред прах.

В мен витае някаква

умора,

в очите ми блещукат

ту сълзи, ту смях.

Звездички две

ме крепят на самотата

в мрака.

Само с тях докъде?

Търся очите ти-

някъде ме чакат,

в тях да потъна.

С две нежни,

само за мене ръце -

да ме обгърнат.

Ще те търся.

Ще те чакам.

Ще темоля!

Аз съм тук...

Открий ме...

И аз съм човек

И аз съм човек!

По земята топла

криволича ден след ден.

В двайсет и първи век

скрила своя вопъл

тичам.

Коя съм?

Кого да попитам?

Кой да ми каже...

Къде съм?

Самата аз не зная даже...

Вътре в себе си скитам -

колко напразен труд

в опити да ме затрият.

А аз съм тук.

Живота си отива.

Бавно.

Ден след ден.

Сега откривам

колко славно

е миналотo в мен

И пак ще бъда.

Знам.

Някъде в отвъдното...

В безкаря...

Там...