Mondfee - Лунна фея

Протегнах ръка да стигна звездите.

Но Луната спря моята ръка.

Станах пленница на душите,

поели пътя на Лунната река.



Лунна фея изписа небето.

Звездите изплетоха люлка от блян.

Лунна фея записа сърцето

с огнени букви обляно.



В люлката сега съм сама -

Лунна фея в звездно небе.

Kak мами нощната тъма -

да полетиш незнайно накъде...

От Днес - НЕ !

От днес не питай за мен -
не и от тази сутрин!
Сега е един прекрасен ден -
от днес искам да съм щастлива!

Оставѝ ме да се радвам на живота -
на всеки слънчево да се усмихна.
Да пошляпам в дъжда боса...
Оставѝ болката вече да стихне...

Не ми напомняй за мечти и стремежи -
оставѝ ме да потърся нови.
Недей с тъга живота ми бележи.
Не слагай ми вината за окови!

Днес... оставѝ ми този Ден.
От днес ме оставѝ жива.
Не изцеждай силите от мен.
Живота ми недей изпива!

Всеки сам живота си кове.
И сам посоките избира...
От днес - НЕ! Оставѝ ме поне
бавно повече да не умирам!...

Стига !...

Стига!...
Омръзна ми да се посипвам с пепел
и слънцето да тъне в прах.
Омръзна ми, със серен дим и жупел
да ме поръсва поредния ти грях.

Достатъчно с отрова пълни ми сърцето
наглия ти и безчестен тон.
Достатъчно сълзи миха ми лицето
от грижи, свити на вълмо.

Знам, след тебе дълго ще кърви душата
и няма мехлем за тези рани.
Ще се изпъне на пръсти - наранена, горката -
и ще заплита разкъсаните струни.

Тъмните зеници ще изчисти до блясък.
Сърце ми ще изкъпе в дяволска отвара.
Горчивата чаша в дебри си ще скъта -
за да ми напомня, че сложих те в забрава...