Стига!...
Омръзна ми да се посипвам с пепел
и слънцето да тъне в прах.
Омръзна ми, със серен дим и жупел
да ме поръсва поредния ти грях.
Достатъчно с отрова пълни ми сърцето
наглия ти и безчестен тон.
Достатъчно сълзи миха ми лицето
от грижи, свити на вълмо.
Знам, след тебе дълго ще кърви душата
и няма мехлем за тези рани.
Ще се изпъне на пръсти - наранена, горката -
и ще заплита разкъсаните струни.
Тъмните зеници ще изчисти до блясък.
Сърце ми ще изкъпе в дяволска отвара.
Горчивата чаша в дебри си ще скъта -
за да ми напомня, че сложих те в забрава...
