Не, няма след теб да извикам -
онемях!
Не, няма при себе си да те спирам -
прегорях!
Не, няма сълзите си да показвам,
срещу Луната сама ще вия
като вълчица!
Не, с омраза не ще те наказвам -
от звездите сила ще пия.
До насита!
И пак Слънцето за мен ще грее!
Нова струна на него ще завържа -
сребърна...
Друга песен тя ще запее
и болката няма така да стърже -
болезнено...
Света с нея ще обвържа!...
