Сънувах те, моя любов.
На красива, слънчева поляна.
С вперен в очите ти взор.
От нежна страст обладани.
Целуваше ме дълго, във захлас,
заровил пръсти в моите коси.
Милвах те нежно, със екстаза
на сбъднатите ми вече мечти.
Беше тишина, с любовен аромат.
Беше нежност и отдаване.
Беше нашият мъничък свят.
Беше в тишината разтваряне.
Събудих се - сама в мрака -
на сън те бях любила.
Много дълго тихо плаках,
сякаш бях те загубила.