Лист и химикал...

Така изплаквам себе си -

с лист и химикал в ръка.

Ако не, ще се удавя

на чувствителността в океана.

И пак не успявам да запиша

вихъра от мисли, нахлули в душата.

Не реагирам, спирам да дишам,

заслушана в мълчанието на вратата.

Всеки звук в сърцето си улавям.

Звук ли?- не, ЕКОТ камбанен.

След туй в чаша напълвам

нежен ромон шампанен.

Не вино във вените ми бушува -

всеки миг има своя стихия.

А сърцето не спира да лудува

щом горчивата чаша изпия.

До вчера бях влюбена -

хоризонти прелитах с лекота.

Днес съм в тъгата изгубена,

с горчива чаша в ръка...

А утре? Нов ден, с нова надежда?

Или нови тръни нозете ще бодят...

... Отново листа поглеждам...

и химикала в треперещата ми ръка...