ИЗПЯХ ТИ

Изпях ти нежната си песен.
В деня луните си събирах.
Хоризонт по слънце унесен
в дантела облаците спира.

Изпях ти нежната си песен
с акорди от нощните звезди.
Смехът ми от вихър отнесен
във горящите сълзи се скри.

Изпях ти нежната си песен,
заспала в морска раковина.
Жестът, излишно поднесен
видя как нежна песен умира.

Изпях ти нежната си песен
със очи, светещи във мрака.
Не чакам ни милост от есен,
нито да чуеш песента чакам.