утаените в мене споменни зрънца,
ширнали се из Живота ми да поемат
всяко във своя, собствена страна.
Сухо преглъщам жалките останки
от въздух и илюзорно-тиха радост,
с устни, от жаждата припламнали,
а водата изтекла край тях нахалост.
И слушам една и съща тъжна песен,
с вперен поглед в прозореца вечен...
Не една мечта от тук вятър е отнесъл,
не една сълза е поела пътя далечен...
Изпълват се ручейно отново очите.
А бентът, пропукан, отюспва сълзи.
В прозореца тихо, без глас изричам:
-върви си, мечта... без мен отлети...
Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор.
