Татко, ти замина преди мама
в твоето безвремие.
А след теб във мен остана
към духовното стремление.
Търся отговори де ли не
на въпроси щекотливи.
Коие сме ние, от къде
идваме и си отиваме.
И Бог, и съдба, и небе
често аз проклинам,
че от мене ви отне
и сама в живота лавирам.
Търся те в очите на хора,
мъдрост в които прозира.
Но те не са твоят прозорец -
надеждата последна умира.
Yсещам с лъха на вятъра
дланта ти на моето рамо.
Обръщам се - няма те.
Така ми се е сторило само.
Но, нека ме топли полъха
на твойта вeтрена милувка
и дъжда да полага на челото ми
твойта бащина целувка...
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen