>
Човек се ражда, и умира сам.
В живота, спътници са двама.
И някъде, из дебрите му, знам,
единият сам остава.
Няма рамо, болката си да изплаче.
Ни очи, в бездънието да надникнат.
Слънцето, и то, като за капаче,
в дън горите се е скрило.
Думите по листа бързо бягат,
извличащи смъртта, в гърдите впила се.
Че сам си, някак си забравяш,
и на себе си утеха станал си.
А чувствата...безмерни вихри са
и хвърлят те в трепети и страх....
Сърцето...малка, крехка лодчица,
между разум и душа...е в шах.
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen