Отдавна, майчице, остави ме сама.
Не щя да мине мъката по теб.
Понякога, в покоя на съня -
докоснеш ме... и си отидеш.
Далеко съм от твоя дом последен.
Сякаш, зазидана си в замък...
В сърцето ми твоят камък надгробен
ме гори с вощеничен пламък.
Знам, мамо, че си тук край мене.
Но са празни моите длани,
щом не могат, устремени към теб,
лицето ти да обхванат.
И пак те чакам - в някой сън
при мене кротко да приседнеш.
С твоята майчина любов
както някога да ме осениш...
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen