В душата ми неприкосновена гроб не ще лежи

Възпях любовта си свята-
не един път...
Искри изкуствено размятаха
дори покров
да метнат побързаха
някои...
Не пиша за вас,
които все се ровите
в душите на хората.
Не пиша и за тез,
които обичат подмолите
на рифове тайни
и пътища незнайни,
от тъмен ъгъл.
Не пиша и за приятелите -
които обичам.
Разбирам, че знаят те -
какви думи изричам.
Пиша, единствено
за ЕДИН!
Любовта ми е НОВОРОДЕНА
и ще живее в своето Лято.
Слана и сняг
не ще я намятат.
В душата ми неприкосновена,
не ще лежи
любовен гроб....