ПО БЕЗЛУННИТЕ ПЪТЕКИ...

Да стъпиш в моето поточе помоли.
Да надникнеш в дълбини потайни.
Да отпиеш неопитана вода, омайна.
Да опознаеш друг свят и простори.

Не е лесно от любов да се врича...
Поточето.. е душата ми цяла.
А водата...сълзите що е проляла -
болка е, когато с душата се обича...

Тя... няма маски, нито его.
И в нея... влиза се трудно.
По звездно небе, безлунно,
скита, за да отиде при него.

Сърцето само може да разкажез
а нейните полети и копнежи.
За светлината, пътя що бележи.
И безлунните пътеки да покаже.

В душата ми навред преброди.
Всяко кътче, тайна или страх.
Всеки демон,болка или мрак
с нежна обич, от там прогони.
*
По безлунните пътеки
на небето звездно
със любов и нежност
да танцуваме...навеки...