сезоните на любовта - есен

СЛАНИ

уляга времето -
не е жарко,
нито горещо...
и някак дреме то
и мудно,
и жалко
дните тихо преде
в сиво, без страст...
първи слани
косите
скреж
покриват..
сърцето мълчи...
в рани, без сласт
са уморени очите...
търси причини
и яростно
срещу себе си крещи
в оправдания...
колко познато звучи
сърцето да открива
древни предания...
уморено от предателства
и нови рани,
нанесени от приятелства
без покани...
капят листата
на поредната любов...
изчезват местата
на всеки порив нов...
мечти попарени
като есенни листа...
звезди изгасени
във мъртви небеса...
сянка бледа
на измъчена усмивка
по сланата гледа
лунната отливка...
скръбно,
с поглед отпраща
отминаващата си любов -
като кораб отплаващ
към нови морета,
към път нов...