Не и към самотата отново...
Защо качих те с мене на Луната...
Защо те пуснах в моята душа....
Нали, любовта е нещо свято...
Нали е най-красивото в света....
Защо рисуваш ме в небето...
Защо ме търсиш сред звездите -
нима не си ме сложил в сърцето...
Защо ми взимаш пак лъчите...
Луната... облаци я скриват...
Звездите...стават и студени...
Душата... с тъжен воал покриват
облаци, от чужд вятър довяни....
Остров самотен... далеч от суетата,
обхванала жестокия, труден живот?...
НЕ! Душите ни, с любовта си богати
не биха поели към самотата път нов....
цикъл "Луда Любов"