Простирам пръстите на душата си
да достигна пак незримото.
Изтъкана от капките Желания
частица съм... от Съсъда...
Пристъпвам там... в Светлината.
Онази Светлина... другата...
от който друг свят изтъкан е.
Без илюзии. Свят на незримото.
Попивам енергията на Вечността,
в зениците събирам Светлина.
И пак се връщам, за да продължа
да живея... без да страдам...
