Предвечерно

Във пурпурния залез теменужено
цветя умират в пеперудите.
Небето вече не блести изумрудено.
така далече... ще е утрото...
......

Нощта разсипва звездните бисери.
Вятъра роши мечтите в зениците.
Вътре в сърцето утеха потърсила
да полетя отново така ми се иска...

.......

В душата ми напира тиха музика
долитаща от нищото в безкрая.
Глас нямам, безгласно да извикам
думи, от обич горчиво разкаяни.