Ела със мен вятърно
да изпратим луната да спи.
При звездите сребърни
да оставим остарели мечти.

Ела с мен до изгрева -
да наберем от него цветове.
Ела, сърце прокудено,
още имам нужда от теб.

Отново ръце да разгърнем,
да посеем новите мечти.
С теб, сърце, прегърнати
отвъд слънцето да полетим...