Плачът на тъжен вятър

Не шумят заключените води

на малко поточе пенливо.
На мечтите звъна не звъни
а звездите плачат ронливо.
На този мръчен кръстопът
прокапва разпънато сърце -
измамно призрачни ръце
звездите към него простират.

А ти, поспри се малко там -
под тези мамещи звезди,
когато плачат тъжни ветрове
и не шумят заключени води
край поточето... измамно сам...
дали... тука ще позовеш
утехата на неугаснал звън,
случването на нечакан сън
на непреодолимия копнеж...