A морето тихо простенва,
сънувало сън неспокоен.
По лунна пътека протегната
поело пътя към небето - нагоре...

По морския пясък,
след отлива,
сред мидени черупки
търся следи забравени.
На чайка писък кратък-
молитва изпросена,
преглътнала солени капки
от моя сълза останали...

А морето тихо простенва,
сънувало сън неспокоен.
По лунна пътека протегната
поело пътя към небето - нагоре...

В пясъка златен
мечти се въргалят -
изхвърлени от удавени
вълнина разкаянието.
По лунни коси разстлани
бавно акустира
черния кораб
на мълчанието...

А морето тихо простенва,
сънувало сън неспокоен.
По лунна пътека протегната
поело пътя към небето -нагоре...


Аз... няма да идвам вече
на твоя бряг тъжен.
Ще заключа моите спомени
в пътя Млечен
потънал
в морето на забравени влюбени...

А морето тихо простенва...
от надпис в пясъка останал -
Сбогом, любов ненагледна...
Щастливо плаване...