Към завръщане

Тиха надвечер. Залезна.
Деня си отива без да се обръща.
Сълзите ми звезди ще палят
в пусто небе - мъртвило също.

Прибирам се уморена до залитане
в сърцето си - към завръщане.
А то, по - уморено от мене е.
От болката е преситено.

Вървя без посока, а листа се сипят
в тревата мокра. Есенно жълти.
Споменни аромати зениците галят
в очите ми. Пустинно мъртви.

Ще посрещна изгрева разплакан,
размесила с дъжда сълзите.
А той в дланите ми ще капе....
И утрото в дъга ще се разсипе....