В този тежък и студен свят
изграден от ледени кули -
в които вълкът е по-близък от брат
и за здравей получаваш хули...
И в който над всичко
се шири арогантност и жлъч,
и владее ни чичко Паричко...
Дори и най-тънкият лъч
на любов и доброта
душа замръзнала разлиства,
отваря твоята широта...
Как да не се усмихнеш?
Във всеки има зрънце любов,
очакващо своето лято-
с крехко листенце - зов
да обгърне го с нежност, която
някой може да ти дари.
С трепет го чакаме, търсим...
Може да е тук?...Нали?....
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen