Дели се живота ми на две-
живот денем-живот на обороти.
И нощен живот- на безживотие.
Kръвта ми бие вените на талази,
а сърцето бясно гони небесата.
Умът е зациклил,някои спомен пази.
Изтощен,търси пролука в телесата.
Нощи мои,проклето безвремие,
изпепелени в кладата на самоизмама.
Нощи мои,мое тъжно бдение
над разлъката със суетата...
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen