Светът е жестока арена,
а чувството - гняв и любов.
Любовта е нежна химера,
която на дивото е зов.
Сънуваш дни или живот.
И някой ден се осъзнава,
че поредната голяма любов
някъде в съня си остава.
Поемаш пак натам, насам -
пътят лъкатуши, завива.
посягаш към цигара или чаша вино,
а в душата ти е адски горчиво.
Търсиш омая, миг на забрава.
Болката газиш дълбоко навътре.
Всяка дума е спомен останал
от нещо... от някой... за утре...
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen