Не плачи, любов,и не пристъпвай плахо
вратите тежки на среднощия ми сън.
Постой при мен, почакай малко -
не ще се събудя. Не оставай отвън.
Не търси образ в очите ми да зърнеш -
запечатан е в неуморното сърце.
Косите дълги на тила да повдигнеш -
как топлят нежните ти ръце!
Недей, не си отивай!-Златнорозов
ореол е напъпил в слънчеви лъчи.
Постой, о, сън любовен,
още миг зад премрежени очи.
Не плачи, любов, не си отивай!
