Да заспя не смея и не мога.
Затварям очи, а там заставаш ти -
нежен, силен, а в себе си затворен.
И пак сърцето ми боли ли, боли.
Не искам днешния ден да отмине.
Утрешния не съм готова да посрещна.
Дали няма да се разминем?
Какво ли за утре ни е отредено?
Тъжно е все сама да се боря
с различните житейски беди.
Когато пред мен врата се отвори,
пак търся твоите очи.
Очаквам поредния силен удар
по полета на моите мечти.
За днес благодаря ти. А утре?
Дано до мен пак да бъдеш ти...
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen