Простих отдавна дребните си грешки.
И по-големите, трудно, пак простих.
И злобата, и мъката човешка
в себе си съзнах и промених.
Греши и ти, и аз греших.
На себе си успях, и на теб простих.
Не знам за теб, но за мене знам,
че изхода съвсем не е там.
Не бъркам с пръсти в раната гореща -
едва ли, това е последната ни среща.
Поуката от грешки държи ни в клопка.
Аз тук, ти там... съдбата като топка
подхвърля ни незнайно накъде...
Живота бавно нишката преде
и отново в някой свят ще ни събере...
Дали ще помним урока си тогава
или пък ще грешим и ще се пpощава...
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen