Ти навлезе в моята душа
без да ме попиташ.
Взе сърцето ми, стъпка го
и бавно от мен си отиваш.
Не попита дали ме боли.
Не попита дори, дали те обичам.
Сякаш, минал покрай градина,
откъснал вкусен плод, и си отминал.
А след теб остана дива буря.
Като далечен гръм трещят спомени.
Болка искри и до земята поваля.
След теб е прах и руини.
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen