04.04.2007
Реквием
Очите ми са езера бездънни.
Душата - необятна шир.
Косите - нежна паяжина лунна.
Сърцето - дълбок, опасен вир.
Към тебе се носят мечтите,
на гребена на бисерна сълза -
по скулите ми бавно се оттича
част от мята душа.
С косите тялото си крия
и сърцето с бурния туптеж.
Желанията ти край мен се вият
в чисто човешкия им стремеж.
В душата си нося безкрая
на не една любов свята.
Всяка една е красива омая
на отдаденост и отплата.
Abonnieren
Kommentare zum Post (Atom)
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen