от теб ми остана тъгата

Денят се сменя със нощ,
а сезона от следващ сезон.
Сърцето се нуждае от прошка,
за да поеме към нова любов.


В душата спомени тежат -
оловен, корабен баласт.
Във мен безброй мечти кръжат -
за твойта нежна ласка.


И често, приклекнала до куче,
в очите му потопила своите очи,
шептя със глас, който плаче
мъчително сухо, без сълзи.


Бродя в полети незнайни,
родени в краткия ми сън
и чувам слова, нежни, омайни,
от глас незнаен, там някъде, от вън.


Звезда бавно от небето пада -
след нея дълга, огнена следа.
В душата ми от теб нещо остана -
трогваща, тревожеща тъгa...