Захвърлила те като стара ръкавица,
разбила чувствата ти на прах.
Тя тръгнала си е като кралица-
без любов,без милост,без страх.
Тогава аз ще те намеря-
нещастен и ужасно сам,
захлопнал вратата след нея,
зарязал живота в пъкъла-ей там.
Ще приседна кротко,челото ще изтрия,
глътка надежда ще опитам да ти дам.
В празния поглед очите ти ще открия
и светлината си ще им отдам.
Нежни краски в небето ти ще плисна,
сърцето ти в кръвта си ще изкъпя.
Отровата от душата ти ще изпия
и с любовта си от другата ще те откупя.
И пак сърцето ти на шир ще скита-
от цвят на цвят,от плът на плът.
А аз във себе си ще плача скрито
и с усмивката си ще топля твоя път...
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen