Казват, с годините, по-мъдра ще стана.
Казват, че с опита, ще съм богата.
За какво ми е мъдрост, или знание,
щом ти отряза на любовта крилата?
Казват, че с времето, уляга човекът.
Казват..о,Господи! Да бъда проклета!-
щом кънти в душата ми на гласът ти екът.
От небето лунните сребърни лъчи
щом ми пронизват изтерзаното сърце
с цвета на изпепеляващите ти очи.
С топлината на бурна мълния
щом топля душата си, с лице
без усмивка. Ако можеш върни я.
Аз не моля. И не чакам. И не прося!
А нея, жестоката, в себе си нося.
Пак ще изцеждам капчици сили
за новия ден, надничащ моя прозорец.
Не искам да слушам ни мъдрост, ни опит.
Не ще да побегна,ни да се скрия.
Болката в мен на топка ще свия
и на слънцето дар ще я дам -
да изгори в жертвения му храм...
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen