с обич,на Инна
Бързо пада нощта.
Изгрява бледата Луна
и лъч в прозореца изпраща
на сломената, разплакана жена.
Галят я нежно сребърни лъчи
и сърцето разбито слепват.
Сияят насълзените очи,
а скършена душа не трепва.
Облива я отровата силна
на хули и жестоки думи.
А тя - жална, милна,
скита чуждоземните друми.
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen