Разноцветни камъчета

Вали. Бавно. Методично. И не спира.
Дъждът се излива от небето раздрано.
Тъгата от сърцето ми извира
и се оттича по лицето разплакано.


Валят небето и сърцето
а земята жадно влагата попива.
Дъждът разтваря тъгата
и бавно в небитието я отмива.


Повдигнах ръка да избърша сълзите.
Облаците тежки разгоних.
Слънцето закачливо надникна в очите
и душата мокра затопли.


Дъгата в небосклона разсипа
багрите си на цветни пеперуди.
Душата пак със тънки пръсти
разноцветни камъчета засъбира..