Отдавна сърцето разбито
съм слепила с ледени шепи.
Отдавна душата убито
мечтите наказва свирепо.
Накъдето и взор да обърна
очите ти в мене дълбаят
спомени ярко картинни.
А сърцето ти нехае.
Отдавна опитвам по мъжки
небето с ръце да повдигна.
Атлас в доспехи женски...
Защо на болката обръгнах?
Обичам те-
а ти си със нея.
Щастлив или не,
не за мен ръцете ти копнеят.
Свикнах да давам съвети
и до теб да съм.Приятели.
Да не виждаш сълзите
от сломени очи прокапали .
Да съм фара
на морето ти бурно...
И да се опираш
на сърцето ми вярно.
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen