Колко още...
Колко нощи аз се скитах
безбродна, отритната, бездомна.
Kолко зарани осъмвах
с очи разплакани. Огромни
езера от леден прах.
Колко дни без теб се лутах
от страст на страст - безплодни.
От колко любови осиротях -
по пътища прашни, неизбродни.
Ала душата ми не оскотя.
Колко мъка изживях - не питай!
Ала душата ми не отлетя.
Колко радост и скръб безмерна
смесих в хап горчив -
мълчи, сърце, не викай!
Колко още бури ще вилнеят
и ще брулят клета ми душа.
Колко пъти молих се на Бога
за мир, спокойствие и тишина.
Колко пъти проклинах се, да мога
без теб да дишам, да живея, да умра.
Кoлко пъти на любов се вричах -
ала любови дребни, низки.
Падах, лутах се, залитах
и до тебе все не бях близко.
Колко пъти молиx се, Оная, с косата -
от тука да ме отнесе.
Тя може много, но от Съдбата
уви, не щя да ме отърве.
Колко пъти...явно, малко.
Още дълъг път ще лъкатуша.
Ако не открия те - жалко!
Ала искрата в мен не ще потуша.
