Небето плаче на едри парцали.
За своето лято всяка зима тъжи.
Морето своите бисерни кристали
в плен на миди немилостно държи.
Ти си моят прилив и отлив.
Аз съм твоето пясъчно сърце -
водите приливни ме удавят,
при отлив тъгувам за своето море.
Слънчев лъч закачливо потрепва
по неспокойната морска вода.
Луната нощем магически скрепва
морето и небето с любовна нега.
Дъгата е моят поздрав небесен,
стъпила здраво от бряг на бряг.
По нея се втурват в танц нелесен
кристални сълзи и пухкав сняг.
