Беше отдавана, беше студено-
то, от времето.
Бяхме далече, бяхме смутени-
пусто и бремето!
Устата мълчаха, очите мълвяха-
искам те!
Сетивата крадяха, сърцата шептяха-
обичам те!
Ръцете палувахa, душите пируваха-
нощ гальовна!
Хормони хвърчаха, феромони цвърчаха-
нощ любовна!
A на утрото, на разсъмване-
вече на светлото,
устата се отвориха, проговориха-
ах, извинете ме...
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen