Нищо в този свят не е случайно.
Нито ти, ни аз, нито небето безкрайно.
Твърде често на дребно скърбим.
Живот, и Бог, и съдба виним
за своите големи или жалки грешки.
Да, вярно е, съвсем по човешки.
И Бог създаде ни по свой образ и подобие...
О, Господи, какво самоволие
имаме, щом от теб се отдалечаваме.
Нима с това съдбата си облекчаваме?
Едни те наричат Христос, други Буда...
Защо пък Аллах, или жена да не бъдеш?
Един си ти, Боже, Сила Велика -
обичаща, опрощаваща, мнoгoлика.
В радост и скръб, към теб лицата
повдигаме и търсим покой на сърцата.
Храм в сърцето ми, ти има -
Любов, с очи е тя незрима.
Там, душата де е съхранена-
дали щастлива, или наранена.
Не моля здраве, пари и слава.
Но моля се, докрай Човек да остана...
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen