Родино,

И тук има ясно небе.

Но не е като Твоето. Не!

И тук слънчеви лъчи греят,

но сутрин очите ми не пеят.

И тук има треви в полята,

но го няма Твоето китно лято.

И тук има сняг, но има

и в душите на хората зима.

И тук есента е златна.

И пролетта тук е благодатна.

Но за Теб в сърцето си милея

дори и в теб да не живея.

И тук има хора добри-

и то, много добри, дори.

Но и на много камъка в сърцата

е сторил каменни лицата.

Българийо мила, моя свята,

едничка си ти, Родино, на Земята.

Обичам, Те, много Те обичам!

И за миг дори от Теб не се отричам!

По разни краища на света

сме пръснати- като деца,

от майка откъснати.

На Теб, Родино, чада свидни

до гроб верни сме, незавидни...