Седя сама на пустия бряг
и слушам гласа на морето.
С хладна ласка то ме приласка -
дано запълни ми сърцето.
Пълзят към мен вълна след вълна -
война на стихия със стихия.
Но пожара в моята душа
водата не ще отмие.
Милото, старо, добро море -
то не понася самотата.
Нежният припев на пясък и вода
разтварят в мене тишината.
Keine Kommentare:
Kommentar veröffentlichen